Нали фейсбук има памет… Тоест, не е като нас, знае,

 

Нали фейсбук има памет… Тоест, не е като нас, знае, че е имало през вчерашния ден, години преди, че нищо не е почнало сега… Има мемоари! Вие имате ли мемоари? Е, да… и аз имам. Влязох в тях (!) и видях какво съм си пускал пред 2 години. Войната таман е била почнала. И аз съм споделил акатист към страдащата под Кръста Пресвета Богородица, към иконата й, наричана Седмострелна или Смекчаване на злите сърца! И над него съм написал: “Четете! Ако може – всеки ден! Кога, в случай че не в този момент? Някой не може да пости, тъй като здравето и силите не му разрешават? Добре! Но всеки може да се моли! Ако не прав – седнал! Ако не седнал – лежащ! Само се молете, а не гледайте занимателни нелепости по малкия екран! Сега не трябва даже да се поглежда към ергени с лигавите им хареми и готвачи, шегуващи се с преизподнята! Защото е Велик пост! Срамно е пред Разпнатия Господ, пред стоящата до Кръста Му Майка, срамно е пред почтената кръв, която се лее на един хвърлей място отсам! Молете се! ”

Прочетох го и си помислих! Колко доверчив съм бил! Християни, за които няма през вчерашния ден, не се молят! Има това, което е споделил светът през днешния ден и това е молитва… Помните ли, че #побайтошововреме имаше предаване по малкия екран, което се споделяше “Светът през днешния ден ”?

Никога не съм подозирал, че Църквата може да отгледа толкоз доста политически и геостратегически специалисти! На всички равнища. И толкоз малко молитвеници! Чух го десетки, стотици пъти: “По принцип си прав за молитвата, но този е подобен, оня е онакъв, те са ватенки, те са хохли, те са… ” Или: “Да, ще се апелирам, кой акатист, аха… Ама, целия ли? ” На един му крещя: “Чети този тропар! ” Отговаря ми: “Не ми е в правилото! ” И се поти… “Чети го поради Христос, бре! Нещо над налога да си вложил! ” Още се поти! Все едно ще слага олимпийски връх по изхвърляне в тежка категория, с цел да прочете 4 реда за 10 секунди! Като го прочете му дадох кутия с бонбони! Ма аз толкоз бонбони от кое място да взема? Диабет ще хванем, до момента в който се отървем от светската логичност и политически преференциалните намерения! 

И това с “Ергенът ”… Няма да стане да не го гледаме… Ние играем в него. Какво, да не би Църквата да не разрешава на хората да се обичат? Или да са хубави? Ние сме по-хубави от тези по малкия екран! Един ден ще събера сили и ще посетя фешън къща за подрасници! И ще си купя оранжев! Или кармазъ? Какво, да не мислите, че няма такива? И ще се пусна с него по Витошка! А вие няма да ме издавате, че не съм ерген! Да, и отците споделят, че през поста човек би трябвало да се разхубавява! Ама, било за вътрешната красота! Айде в този момент, дребнавости… Преди е било за вътрешната, през днешния ден е за външната! Готово, не ли?

И за кухнята на преизподнята… Ако готвят без месо, мляко и яйца… Игри в постната преизподня… Защо не? Състезание да има. Апостолът какво споделя: “Ако пък някой се и състезава, той не трябва увенчан, щом се не състезава по разпоредбите. ” (II Тим 2:5). Така че… надпревари през пост може, само че би трябвало да викате за този, който се състезава по разпоредбите! Може да се цапа и мърля по плота с всевъзможни гадости, само че не и с блажни огризки и единствено по разпоредбите! Решено… Попадията вика (нали ми е редактор) – това последното няма да ти го схванат! И по-добре!

А в това време хората не престават да умират. Нашите сърца обаче не се смекчиха! Гледайки гибелта на братята, ние ги вкаменихме напълно. Да, когато някой непосредствен си отиде, те за миг си напомнят, че е имало и време преди през днешния ден. Че има и живот, друг сегашния… Че с изключение на депутата Христо, съществува и Христос. Но единствено за малко. Идва различен ден, друга гибел, друга тъга, различен дъх… Това последното е от ария на Металика ( “Без скрупули, без смирение ” от албума “Избий ги всички ”). Всъщност, нищо друго не идва. Идва същото. Или както го изясняват днешните поети: “Е такоо, бате! ” 

Днешните поети, утрешните пастири… Утрешните поети, днешните пастири. Ех, ех, днешните са колоси пред утрешните! 

Едно и също мъчно време се е облакътило в живота ни. Би предизвиквало у нас сантиментални копнежи по предишното, само че (нали казахме) минало няма! Как стана по този начин? Как стигнахме дотук? Човек се попритесни, попритесни, па задреме! Стресне се и иде да си легне! Молитвата? Нали се молихме в неделя – значи всичко би трябвало да е наред! 

Ще сложа под текста иконата на Пресветата с мечовете, които пронизват сърцето й. Дори и без акатиста, единствено иконата. Защо ли? Ще ви кажа…

Чели ли сте “Възгледите на един смешник ” от Хайнрих Бьол? Не е за поста, вземете си я за морето (най-много да ви вкисне почивката). Главният воин се определяше като смешник без никаква църковна принадлежност. Вярващият му брат го беше отвратил от вярата… Както и да е… не запомнил съм доста от книгата, само че помня края. Искаше да си върне момичето, което обичаше, а тя се беше хванала с един… хм… условно ще го назовем мазник… Затова реши да я чака на гарата, да свири на китара и да постави в краката си кутия с “Не се сърди, дребосъче! ” Играта, която им е донесла толкоз щастливи моменти. Клоунът си мислеше, че в случай че тя единствено види играта и не се върне, то няма смисъл да споделя каквото и да е… Ето по тази причина ще сложа иконата… Защото я обичам. И тъй като признавам, че съм смешник. Макар и с църковна принадлежност…

П.П. Попадията сподели: “Целия текст няма да ти го схванат ”. Отговорих й: Аз на китара не мога да изсвирвам. Свиря с думи. Само това мога…

П.П.П. Мда... Ето, измина още една година. А всичко си е същото, едно към едно! 

https://outsideri.org/archives/6549